В края на 2019г. Европейската комисия представи дългоочакваната „Европейска зелена сделка“, акцентираща върху дълъг списък от политически инициативи, насочени към достигане на нулеви нетни емисии в борбата с глобалното затопляне до 2050 г. Така наречената „Зелена сделка“ представлява пътна карта за постигане на устойчивост на икономиката в рамките на ЕС и актуализиране на климатичната амбиция на Съюза за 2030 г. с намаляване на емисиите на парникови газове с 50-55%, което да замени настоящата цел от 40%. Всичко това би могло да се осъществи като положим усилия да превърнем климатичните и екологичните предизвикателства във възможности, за да осигурим справедлив преход във всички сектори на икономиката.
Превръщането на Европа в неутрална по отношение на климата зона ще изисква координиран и съгласуван подход в целия ЕС. В изпълнение на тази задача, всяка държава членка, в това число и България, представи на Европейската комисия проект на своя Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата /ИНПЕК/. С ИНПЕК се определят основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата, в контекста на европейското законодателство, както и следните основни принципи и приоритети – стимулиране на нисковъглеродно развитие на икономиката, развитие на конкурентоспособна и сигурна енергетика, намаляване зависимостта от внос на горива и гарантиране на енергия на достъпни цени за всички потребители. Това, което е важно да се подчертае е, че всички предвиждани мерки и политики за постигане на целите на ЕС, следва да гарантират дългосрочната сигурност и предсказуемост за инвеститорите в рамките на Съюза и да насърчават заетостта и икономическия растеж.
Възобновяемата енергия заема основна роля за постигането на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата. Тя става все по-конкурентоспособна спрямо конвенционалните горива и може да обезпечи достъпност от гледна точка на цена и да намали зависимостта от внос на изкопаеми горива. Възобновяемата енергия, също така, има потенциал да осигури редица нови работни места, да създаде нови индустриални възможности и да допринесе за икономическия растеж. В тази връзка е важно да подчертаем ключовата роля на ВЕЦ, която в бъдеще ще става още по-важна, тъй като водноелектрическата енергия може да бъде катализатор за енергийния преход не само в Европа, но и на национално ниво. В ИНПЕК се предвижда 27,09 % дял на ВЕИ в енергийния сектор, разпределени по следния начин – 30,33 % в електроенергийния, малко над 40 процента в сектор отопление и охлаждане и малко над 14 процента в транспорта. Комулативно тези три цели трябва да доведат до 27,09 % в енергийния сектор. Заложените 30,33 % в електроенергетиката според нас са изпълними при адекватна оценка на ролята на всички възобновяеми източници. Въпреки че производството на електрическа енергия от водноелектрически централи е определено като основен възобновяем източник, в Интегрирания план е предвидено нулево увеличение на енергията от ВЕЦ и непроменяем ръст на производството спрямо 2020г. В периода 2020-2030 г. се предвижда увеличение с 2 645 MW на нетната инсталирана мощност на електрическите централи, използващи енергия от ВИ. Този ръст е съпроводен с увеличение на нетната инсталирана мощност при фотоволтаичните електрически централи (ФЕЦ) с 2 174 МВт (209%) и при вятърните електрически централи (ВтЕЦ) с 249 МВт (36%). Увеличение се очаква и при електрически централи на биомаса (ЕЦ на биомаса) с 222 МВт (278%). В периода 2020-2030 г. брутното производство на електрическа енергия от ВИ ще се увеличи с повече от 33%, дължащо се на трикратното увеличение на произведената електрическа енергия от ФЕЦ и на ръст от 41% при производството от ВтЕЦ. Увеличение с 46% се очаква и при производството от ЕЦ на биомаса. Отново подчертаваме, че е заложено нулево увеличение на производството от ВЕЦ.
За нас е необясним факта, че всички определени мерки и политики за провеждане на енергийната политика на България до 2030г. не вземат предвид ключовата роля на основния източник на възобновяема енергия в страната за обезпечаване на най-евтината възобновяема енергия за обществото и за поддържане на стабилността и сигурността на електроенергийната система – ВЕЦ осигуряват 65% от възобновяемата енергия в България, при най-нисък разход за обществото – 83,5 лв./МВтч (*данните са за 2018г. и са изготвени на база на официална информация, предоставена от АУЕР).
Имайки предвид тенденцията за развитие на ВЕИ мощностите в страната, ролята на ВЕЦ, като водеща производствена технология, трябва да бъде адекватно оценена. При анализите за възможния ръст на ВЕИ до 2030 г., които бяха изготвени от Българска Академия на Науките при подготовката на Национална стратегия в областта на енергетиката, са включени допускания за въвеждане на нови хидроенергийни мощности със сумарен минимален капацитет от 30 MW през следващите 5 години, изхождайки от неусвоения хидропотенциал у нас и на база на наличния опит при работа с тези технологии.
Безспорна е и необходимостта от предвиждане на подходящи мерки за осигуряване на оптималната работа на ВЕЦ. Чрез изготвяне на разумни преференциални механизми следва да се стимулират инвестициите в дългосрочната поддръжка и модернизация на ВЕЦ, за да бъде гарантиран ключовият дял на тяхното производство при най-ниска цена за обществото в сравнение с останалите ВЕИ технологии.
Амбициозният план за енергиен преход в Европа се стреми да постигне бъдеще с неутрална по отношение на изменението на климата икономика по икономически ефективен начин, служещ като пример в световен мащаб. Ето защо водещата роля на възобновяемата енергия ще бъде допълнително засилена с акцент върху слънчевата и вятърната енергия, които обаче са с променлива честота на производство и е значително по-трудно да се синхронизират с търсенето. Поради планираното увеличение на дела на тези възобновяеми технологии в бъдеще значително ще се увеличи значението на водната енергия. Хидроенергията и в момента подкрепя интеграцията на вятърната и слънчевата енергия чрез гъвкавост в производството, както и потенциала й за капацитет за съхранение. Тези услуги ще бъдат много по-търсени, за да се постигне енергийния преход както в национален, така и в европейски план. Повишаване на гъвкавостта на производството от съществуващи ВЕЦ чрез адаптиране и оптимизиране на инфраструктурата и оборудването в съчетание с иновативни решения за намаляване на въздействието върху околната среда също е посока, в която трябва да се мисли. В съчетание с други устойчиви решения в сектора, включително и развитието на хидроенергийните технологии от следващото поколение, ще може да се постигне декарбонизация при възможно най-ниски разходи за обществото.
Хидроенергийният сектор в Европа е изправен пред редица политически, екологични, обществени и пазарни предизвикателства. България не прави изключение в това отношение, поради което производителите на енергия от вода срещат съществени трудности при осъществяване на дейността си. Има няколко направления, в които е налице неотложна необходимост от прецизиране на разпоредбите.
От една страна е наложително спешно нормативно уреждане на вещноправните отношения във връзка с построените ВЕЦ, както и бъдещото строителство на такива, поради факта, че относими за тяхното изграждане и експлоатация са норми на множество общи и специални закони, които от своя страна се претърпявали чести и несинхронизирани промени. В резултат на широки обществени дискусии относно законосъобразността на построените ВЕЦ проблемът се задълбочи още повече като се блокира целия процес по строителство и експлоатация на съоръжения за водовземане от реките от всякакъв характер. Липсата на адекватна уредба за приложимия режим, касае всички водоползватели в България, които експлоатират такива активи – ВиК дружества, Напоителни системи, оператори на ВЕЦ, индустриални предприятия, с издадени разрешителни за ползване на повърхностни води и други. Като представители на асоцииран интерес на производителите на енергия от ВЕЦ участваме в състава на междуведомствена група към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за намиране на решение на този проблем заедно с представители на Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите и на Националната електрическа компания. В рамките на последните 5 месеца, откакто беше сформирана групата, няма никакъв напредък по тази тема. В хода на работа останахме с впечатление, че все още институциите не проявяват достатъчна воля да се реши този въпрос, което води единствено до задълбочаване на проблема и ескалиране на напрежението сред заинтересованите страни.
На следващо място пред нас стои друг изключително важен въпрос за разрешаване, свързан с правата за водовземане. В относимото законодателство (чл.118ж от Закона за водите) са въведени на дискриминационен принцип забрани за водовземане от ВЕЦ, което води до прекратяване на законно придобити права. Разрешителните, издадени преди изменението на закона и предвиждането на ограниченията по чл. 118ж, са издавани след спазване на всички установени в законодателството процедури. Посредством придобитите разрешителни, титулярите са получили правото да изградят и експлоатират съоръжения за водовземане от повърхностни води с цел производство на електрическа енергия. След изменението на закона обаче се стига до ситуации, в които въведени в експлоатация още през 2012 г. и действащи ВЕЦ, за които разрешителните са издадени преди изменението на ЗВ и въвеждането на забраните и ограниченията на чл. 118ж, през 2018 г. се отказва продължаване на крайния срок на действие на разрешителните поради противоречие именно с чл. 118ж. Т.е. инвеститорът не може да се ползва и да реализира придобитите права от този момент нататък. Парадоксално е как на практика до момента на подаване на заявление за продължаване на действието разрешителните преди изменението на ЗВ с ДВ бр.61 от 2010 год. са законни, а след подаване на подобно заявление те биват третирани като такива противоречащи на закона.
Всички тези усложнени условия, в които сме принудени да осъществяваме дейността си, представляват не само негативен сигнал за надеждността на инвестиционната среда в България, но значително влошават и жизнеспособността на опериращите в сектора дружества, нарушават законните интереси на инвеститорите, както и основни принципи на пазарната икономика. Последиците от всичко това ще бъдат съществени, включително – повишаване на цената на електроенергийния микс, поради намаленото участие на ВЕЦ във възобновяемия микс на страната и затруднение за постигане на целите на страната за дял на ВЕИ в брутното вътрешно потребление.
За да бъде постигнат справедлив енергиен преход е необходимо да се гарантират интересите на всички участници в този процес и да бъдат намерени устойчиви решения, които да създават сигурност в инвеститорите, че законно реализираните инвестиционни проекти ще продължат да осъществяват дейността си безпрепятствено.