От името на асоциация „Хидроенергия“, най-голямата представителна организация на частния хидроенергиен сектор в България, изразяваме официалната си позиция относно публикувания проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025г. и конкретно по отношение на предложението да бъде продължен режимът за определяне на таван на приходите за производителите на електрическа енергия.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвижда производителите на електрическа енергия да продължат да внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и тавана на приходите, определен с акт на Министерския съвет и изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител. Поредното удължаване на мерките на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 06 октомври 2022г., който отдавна е с изтекъл срок, отново остава без аргументация и в пряко противоречие на европейските норми за преодоляване на енергийната зависимост. Като представители на асоцииран интерес изразяваме несъгласието си с продължаващата неправомерна намеса на държавата, водеща до нарушаване на доверието на инвеститорите и излагайки на риск енергийния преход в дългосрочен план. В подкрепа на нашето твърдение, че тази мярка е неправомерна е и становището на Европейската комисия, че предприетите на европейско ниво мерки, действащи през 2023г. са довели до търсения резултат и няма причина, която да налага въвеждането на нови мерки от този характер занапред. Това стана ясно на изслушване на енергийните министри на страните-членки, което беше проведено на 15-ти октомври тази година. Изразените опасения от някои от министрите относно волатилността на цените на енергията и възможните негативни ефекти върху крайните потребители не срещнаха разбиране от страна на комисарите, а предложението за въвеждане на данък върху „свръхпечалбите“ на производителите беше категорично отхвърлено.
Обръщаме внимание и на факта, че всяко изменение на законодателната рамка, което представлява съществена промяна на цялостния пазарен модел, какъвто е конкретният случай, следва да бъде обект на прозрачно предварително обсъждане при спазване на процедурата за задължително провеждане на обществени консултации със заинтересованите страни. Последователното възприемане на различен подход има крайно негативен ефект върху инвестиционния климат, включително и преустановяване на работата на една част от централите. Създаваният от законодателя режим, който не се съобразява с пазарните принципи и динамика нарушава дългосрочното обезпечаване на доставките на енергия за бита и за индустрията и компрометира процесите, съпътстващи енергийния преход. В този смисъл е необходимо адекватно да се оцени икономическият риск от отлив на инвестиции в целия енергиен сектор, както и от намалено производство на електроенергия в период, в който ЕС се нуждае от поддържане на ефективно функциониране на цялата инсталирана мощност с цел гарантиране на развитието на възобновяемите технологии като част от политиките, съпътстващи Зеления преход, както и с оглед обезпечаване на енергийната независимост на Съюза.
Предложения, които са немотивирани и противоречат на европейски регулации за вътрешния пазар на електроенергия и регламенти[1] с пряко действие в българското законодателство, целящи изпълнението на стратегическата цел на Европейския съюз, поставят България в неравностойна позиция. Свързаността на енергийните пазари в ЕС и свободното движение на електроенергия между държавите членки изискват условия, които да гарантират равнопоставеност и конкурентоспособност на всички участници. Липсата на подобни механизми за ценови ограничения в повечето страни членки води до създаването на неконкурентна среда за българските производители на електроенергия. Това ограничава възможностите за износ на електроенергия, като в същото време създава дисбаланс между производителите в България и тези в другите страни членки на ЕС, които не са обект на сходни ограничения. Тази ситуация директно влияе върху инвестиционната среда, подкопава доверието на инвеститорите и води до намалена привлекателност на България като дестинация за развитие на нови проекти, особено във възобновяемата енергия. В допълнение, българският пазар има опасност да се окаже изолиран от общоевропейските динамики, което да затрудни интеграцията му и да обезсмисли усилията за задълбочаване на регионалното енергийно сътрудничество. Това ще има общи негативни последици за икономиката и брутния вътрешен продукт на страната. Убедени сме, че това противоречи на целите и политиките в цялостния проект на Закона за държавния бюджет и поставя текстовете в параграф 3 в противоречие със самия закон, в който са предложени. Не на последно място, всяка промяна трябва да се основава на стабилен анализ на ползите и цялостното въздействие върху крайните потребители, като паралелно с това се отчитат реалните допълнителни разходи за производителите, които не са съществували към момента на реализиране на инвестициите и са в резултат на редица законодателни и нормативни промени през последните 10 години, които чувствително влошиха жизнеспособността на дружествата, опериращи в сектор възобновяема енергия.
Важно е да отбележим също, че определянето на таван на приходите за периода 01.01.2025г. – 31.12. 2025г. се предвижда да се извършва с акт на Министерския съвет, съгл. §3, ал.2 от ПЗР на законопроекта, който не е независим регулаторен орган и не би могъл обективно да определи необходимостта и справедливо да остойности мярката. Досегашният опит показва пълна липса на прозрачност, обосновка и оценка на въздействието, което разглеждаме като безпрецедентна порочна практика, основана на погрешни схващания относно реалността на енергийните пазари, с оглед обезпечаване на цели, които нито към онзи момент, нито в конкретния случай са заявени.
Освен това, настоящият механизъм за определяне на тавана на приходите, прилаган на часова база, създава значителни рискове за производителите на електроенергия. При този подход производителите носят целия риск за инвестициите си, тъй като в часовете с ниски продажни цени на електроенергията те нямат възможност за компенсиране на разходите, но в същото време не могат да се възползват от високите цени в други часови зони. Това води до дисбаланс, който подкопава принципа на пазарна равнопоставеност и сериозно застрашава дългосрочната възвращаемост на инвестициите в сектора. Би следвало таванът на приходите да се изчислява на база среднопретеглена годишна пазарна цена. Това би позволило реалистична оценка на динамиките на пазара и би гарантирало, че производителите получават адекватна възвращаемост на инвестициите си в контекста на значителните разходи, свързани с оперирането на възобновяеми енергийни мощности.
В законопроекта регистрираме и други несъвършенства, които е необходимо да бъдат задълбочено обсъдени и прецизирани поради изразения си дискриминационен и несправедлив характер, а именно:
- Разписаните текстове в §3, в настоящия Законопроект не съответстват на актуалните реалности, а се преповтаря формулировката, разписана в §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за удължаване на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., която беше обвързана с въвеждането на мярка по Регламент (ЕС) 1854/2022, чието удължаване ЕК категорично не одобри, като се аргументира със следното: „Горната граница на приходите е приложена по много разнороден начин и може да е засегнала съществуващи дългосрочни договори за покупко-продажба на електроенергия (PPA) и други дългосрочни договори, както и да е повлияло негативно за сключването на нови такива. Потенциално удължаване на мярката би попречило на една от целите, определени в предложението за дизайн на пазара на електроенергия, а именно да се стимулира навлизането на РРА и да се гарантира възможно най-ликвиден РРА пазар. Налагането на таван на приходите създава регулаторна несигурност, която застрашава развитието на нови инвестиции, особено във възобновяеми източници“. Поради тази причина намираме и за необосновано обвързването с датата 8 октомври 2022 г. (дата на приемане на Регламент (ЕС) 1854/2022), в §3, ал.3 в настоящия законопроект, спрямо която се определя различен, от предвидения в ал. 1 начин за изчисляване на целевите вноски за производителите на електроенергия с изтекли договори за компенсиране с премия. Би следвало, спрямо производителите с изтекли към настоящия момент договори за премия, да се прилага тавана съгласно ал.1, а не преференциалната цена, която вече не е приложима за тях.
- Обръщаме внимание на несъответствието, възникнало при прилагането на 5% вноска към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), регламентирана в чл. 36е от Закона за енергетиката. Съгласно действащото законодателство, производителите на електроенергия са длъжни да плащат 5% от приходите от продажбата на електроенергия без ДДС. С въвеждането на тавана върху приходите на производителите в сила от декември 2022 г. насам обаче, липсва яснота относно начина, по който се изчислява тази вноска.
В настоящия си вид, методиката за изчисление, така както е тълкувана от ФСЕС, води до двойно облагане на производителите. Веднъж производителят внася като целева вноска разликата между пазарната цена и тавана, когато пазарната цена надвишава тавана, и втори път същата сума се включва в изчислението на 5% вноска към ФСЕС, което представлява необосновано двойно данъчно облагане.
Настояваме Законодателят ясно да уточни, че 5% вноска по чл. 36е от Закона за енергетиката следва да се изчислява нетно след прилагане на тавана на приходите, а не на брутна база. Уточнението смятаме, че трябва да бъде въведено със задна дата, считано от момента на първоначалното въвеждане на тавана върху приходите през декември 2022 г. Тази промяна е необходима, за да се гарантира справедливо данъчно облагане, съответстващо на принципите на правната и пазарна равнопоставеност.
В заключение апелираме за гарантиране на баланс между интересите на енергийните дружества и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и премахване на пречките пред развитието и функционирането на на конкурентен енергиен пазар. Подчертаваме, че устойчивото развитие на икономиката, инвестиционната среда и зеленият преход са немислими, при условие, че възобновяемият сектор е поставян периодично в условия на неравнопоставеност, при грубо нарушаване на легитимните интереси на инвеститорите.
[1] Регламент (ЕС) 2022/2577 на Съвета от 22 декември 2022г. за насърчаване на енергията от възобновяеми източници