До
Комисията за енергийно и водно регулиране
Становище
от
«ХИДРОЕНЕРГИЯ – асоциация на стратегическите инвеститори в производството на енергия от водноелектрически централи в България», БУЛСТАТ 176130944, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, община Триадица, пл. “Позитано“№ 2, ет.4, представлявано от председателя на управителния съвет Боян Михайлов Кършаков
Относно:
Проект на правила за изменение и допълнение на Правилата за търговия с електрическа енергия (проведено обществено обсъждане по смисъла на ЗЕ на 25.07.2018г.)
Асоциация Хидроенергия представлява законните права и интереси на производители на енергия от водноелектрически централи, спрямо които се прилагат Правилата за търговия с електрическа енергия и съответно членовете на асоциацията са пряко заинтересовани от изготвените промени в тези правила.
С настоящото становище бихме желали да представим нашите предложения по публикувания проект за изменение и допълнение на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПИДПТЕЕ).
Предложенията ни по различни текстове на Правилата, включително и за изменение и допълнение на разпоредби, които не са предмет на проекта на КЕВР са основани на следното:
- Пълно приравняване на производители с ВЕИ централи, спрямо които се прилага премиен режим, на стандартни участници на пазара (с изключение на изричните ограничения по закон) – нашето разбиране е, че това е една от основните цели на ЗИДЗЕ от м. май 2018г.;
- Осигуряване на равнопоставеност на участниците на пазара на електрическа енергия;
- Съблюдаване на основни правни принципи при изготвяне на подзаконов нормативен акт
Основните моменти, върху които бихме желали да акцентираме са следните:
- Задължителното преминаване на производители по § 68 от ЗИДЗЕ към стандартна или комбинирана балансираща група (предлаган текст от комисията на § 62 от проекта на ПИДПТЕЕ):
Предвиденото задължително преминаване е в синхрон с идеята, че тези производители са стандартни участници на пазара на енергия. При това преминаване се очертава един основен проблем – процедурата, по която тези производители ще сменят балансиращата група:
– Въвеждането на императивно задължение относно преминаването в стандартни или комбинирани балансиращи групи в нормативно определен срок, без да се предвидят особени условия за това, правно означава, че се прилагат общите изисквания за смяна на балансиращата група (това е безспорен правен принцип относно тълкуването и прилагането на нормативни актове и не подлежи на каквато и да било интерпретация). В този смисъл и при наличие на задължително преминаване в друга балансираща група, изискването за липса на задължения към предходния координатор е правно недопустимо – по този начин се преклудира правото на защита при наличие на оспорени задължения.
– В пълно противоречие с принципа на правовата държава е да се предоставя доминираща позиция на координатора на балансираща група и принудително да се събират твърдени от него вземания, но оспорени от съответния участник, при предвидените последици в ПТЕЕ – ако производителят не смени балансиращата група реално правото му на участие на пазара ще бъде стопирано.
– Към настоящия момент, поради редица причини, с които КЕВР е запозната, между производителите и Обществения доставчик – НЕК ЕАД съществуват реални спорове относно начислените задължения за небаланси в групата на НЕК ЕАД. Тези спорове датират от 2014г. и са свързани с претендираните вземания за небаланси на координатора на балансиращата група. От правна гледна точка твърдените вземания на координатора не са безспорни (същите не са ликвидни), като включително са налице редица съдебни производства във връзка с оспорените вземания (пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд). Не е правно възможно с подзаконов нормативен акт да се преклудират и/или предрешат вече налични съдебни спорове (излишно е да привеждаме аргументация за основни конституционни принципи относно правото на защита). Недопустимо е орган извън съдебната власт (какъвто е КЕВР) чрез издаван от него подзаконов нормативен акт да се намеси в търговско – правни отношения и то при висящи съдебни производства.
Във връзка с посоченото, предлагаме създаване на особена правна разпоредба, касаеща само и единствено производители, които са императивно задължени да сменят балансиращата си група.
Въпросът за смяната на балансиращата група е пряко свързан и с начина, предвиден от КЕВР относно влизането в сила на промените в ПТЕЕ. Така предвидения текст на §61 не урежда т.н. преходен период при производителите по § 68 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Отлагането на действието на определени норми не постига целения резултат от комисията – от една страна по отношение на членството в балансиращи групи действа стария текст на правилата, а от друга е налице промяна в редица текстове въвеждащи разграничението между централи под 4 и 4 Мвт, което препятства изцяло приложението на правните норми. Допълнително: така предвиден текстът не съответства на закона – преходния период позволява сключване на договор за премии и влизането им сила до 1.01.2019г. При така формулираната норма няма уредба какво ще се прилага спрямо производители, чийто договори с фонда ще влязат в сила преди 1.01.2019г. Няма и правна уредба как се третират ВЕИ производителите и какви правила за балансиране се прилагат спрямо тях при действието на преходния период, при положение, че разделът относно участието на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на балансиращия пазар е изменен и измененията са влезли в сила.
- Налице е несъответствие между предписаното в закона (чл.100, ал.6 ЗЕ) и предвидените подгрупи в стандартните балансиращи групи:
Съгласно чл.100, ал.6: Производители по чл. 162а и производители с обект с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници може да продават цялата или част от произведената от тях електрическа енергия чрез координатор на балансираща група. В този случай координаторът регистрира при независимия преносен оператор производителите като подгрупа в балансиращата група и задължително продава закупената от тях електрическа енергия чрез отделна регистрация на организиран борсов пазар.
При тълкуване на законовата норма могат да бъдат направени няколко извода:
- Ако производител използва предоставената му възможност да продава енергията чрез координатор, то това е възможно да стане само чрез координатора на балансиращата група в която участва (по арг. от изр. второ). Законът не съдържа каквато и да било възможност даден производител да бъде член на една балансираща група, а да продава енергията си чрез координатор на друга балансираща група. Т.е. изборът на координатор, чрез който да се продава енергията предопределя членството в тази балансираща група.
- Формирането на подгрупа в рамките на дадена балансираща група касае само и единствено производителите, които продават изцяло или част от енергията си чрез този координатор. Следователно, ако даден производител участва самостоятелно на борсата липсва законово основание за включването му в тази подгрупа
Във връзка с горното предвидените текстове в §19 от проекта следва да се променят в синхрон с нормите на ЗЕ.
- Не е ясна нормата на ал.2 от предлагания нов чл.59б:
Така както е предвидена нормата: „Координаторите на комбинирани балансиращи групи са задължени да известяват отделни агрегирани графици за всяка подгрупа, което да позволява на независимия преносен оператор да извършва отделен сетълмент и определяне на реализираните небаланси от съответната подгрупа”
по правилата на правното тълкуване се достига до следните изводи:
- координаторите на тези групи ще подават само отделни графици за отделните подгрупи – това не е в унисон с проведена в правилата идея, че групите се създават за постигане на целите по чл.56 от Правилата. Т.е. групата следва да подава общ график (а отделните графици са във връзка с осигуряване на изпълнението на чл.73 от ПТЕЕ и съответно чл.100, ал.6). В тази връзка за да е правно ясно каква е диспозицията на нормата следва да се направи редакция, от която да е видно, че тези графици се подават наред с общия график на групата;
- Използването на словосъчетанието „независимия преносен оператор да извършва отделен сетълмент и определяне на реализираните небаланси от съответната подгрупа”, без да се посочва за кой сетълмент става дума (съгласно правилата сетълмента е физически и финансов) правно означава, че се има предвид и двата вида сетълмент. Считаме, че финансовият сетълмент на групата е общ и това трябва да е ясно разписано. В тази връзка предлагаме редакция на ал.2 (по – долу в таблицата)
- Предложените текстове на § 28 и §29 са неясни и противоречиви. Предложението ни е същите да не се приемат:
- В предлагания чл.69а се предвижда един координатор на балансираща група да не може да продава повече от 20 на сто от общата произведена електрическата енергия, отдадена към електропреносната и електроразпределителните мрежи за съответната календарна година от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обекти с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW:
– На първо място подобно ограничение може да бъде въвеждано само със законова норма. Дискрецията на закона по отношение на ПТЕЕ не е неограничена и опита да се създават административни бариери при свободен пазар е недопустима. Изразеното мнение на КЕВР, че така ще се ограничи „вероятната” концентрация на продажбата на енергия само в един или двама координатори не е подкрепена с реален анализ на пазара (в допълнение защо са предвидени 20 %, а не 30% или 40%). Считаме, че свободното развитие на пазара е факторът, който ще определи чрез кого производителите могат да продават своята енергия, основано на правото им на свободен избор. Ако има опасения относно конкуренцията, то това е въпрос, който се решава чрез механизмите на Закона за защита на конкуренцията, а не чрез ограничаващи норми в подзаконов нормативен акт (в допълнение следва да се имат включително и разпоредбите на РЕМИТ)
– На второ място, така предвидена нормата е неизпълнима – няма как даден координатор да съблюдава така предвидените проценти, като се има предвид, че реперът за преценка е количество енергия от енергия, която ще се произведе занапред (в текста на нормата е използван термина съответна година);
- Възразяваме срещу редакцията на чл.69б :
– Какво точно се има предвид под затваряне на открита позиция – в правилата няма дефиниция за това, не може и да се изведе чрез други съществуващи правни норми. Практически в проекта се прави смесване на функциите на координатор и функциите на търговец на енергия. Единствената норма по закон, която допуска координаторът да бъде страна по сделка за покупко – продажба на енергия е чл.100, ал.6 от ЗЕ и в тази връзка изобщо не е ясно каква забрана точно се въвежда;
– какво се има предвид под „нетиран излишък” и чий е този нетиран излишък – в правилата се борави с термина „агрегиран енергиен излишък” за цялата балансираща група или „агрегиран енергиен недостиг” пак за цялата група за период на сетълмент 1 час. Въвеждането на нови понятия без ясно разграничение спрямо използваните в правилата, е правно недопустимо и превръща нормата в неприложима такава. Така както е разписан текста, се разбира, че се сравнява и се въвежда горна граница на излишъка, който могат да предизвикат производителите в подгрупата в сравнение с реално произведеното и отчетено количество енергия. При наличието в една група на производители от ВяЕЦ, ВЕЦ и ФВЦ и като се има предвид (1) ограничението за участие в групата до 20 % и (2) обективната невъзможност от реална прогноза, особено за вятъра, то така предвидената норма е безсмислена – не може да се „дава” горна граница на грешка в прогнозата (излишък, произведена в повече енергия в сравнение с прогнозираната такава) при положение, че е обективно невъзможно при тези енергийни ресурси да се прави точна прогноза.
– в нормата няма никакво уточнение за какъв период е този нетиран излишък – ако такъв не е предвиден то се прилага общия смисъл – излишъкът е за всеки отделен период на сетълмент (1 час).
– в допълнение, ако се цели да се спре някакво заобикаляне на закона, каква е причината това да се прилага само спрямо производителите по § 67 и §68 от ПТЕЕ, а не за всички производители изобщо. Създаването на правна норма с презумцията, че дадени производители ще заобикалят закона, а други не, е в противоречие изобщо с принципите за създаване на нормативен акт.
Каквото и да се е имало предвид при разписването на тази норма, според нас има два варианта: 1) нормата отпада или 2) прави се ново, ясно и последователно разписване на хипотезата на нормата и съответно диспозицията на същата.
Не можем да предложим адекватна редакция, тъй като не сме наясно какъв изобщо е замисълът вложен в разпоредбата, разписана по този начин.
В допълнение – от правна гледна точка, систематичното място на въведените текстове с § 27, т. 3, § 28 и § 29 не в този раздел.
- Предлагаме ал.7 на чл.60 (§24 от проекта да отпадне).
С нормата се предвижда, производител на електрическа енергия да бъде член на една и съща балансираща група и в качеството си на производител и в качеството си на краен клиент. Няма мотив защо това се прилага, при положение че от 2014г., производителите в двете им качества са членове на различни балансиращи групи и това не води до какъвто и да било проблем. Напротив смятаме, че така предвидената норма ще доведе до усложняване на положението на производителите (всички са си избрали доставчик на енергия, който обикновено е и координатор на балансиращата група (БГ), на която са членове като крайни клиенти). При така предвидената норма, ако изберат БГ на друг координатор, в качеството си на производители:
– ще трябва да извършат смяна на групата и
– ще се превърнат пряк член на групата и в качеството си на крайни клиенти с всички последици от това (особено, ако са членове на комбинирана балансираща група).
- Предлагаме, с оглед многобройните инструкции, които изготвят съответните оператори на мрежите, правилата, които изготвя енергийната борса, да се развият правни норми, които да задължат тези оператори да следват определен ред при тяхното изготвяне и начална дата на прилагане. Задължително е оригиналите на приетите инструкции и правила да се предават в КЕВР и да има задължение за тяхното съхранение. Мотивите ни за подобно предложение са ясно разбираеми – всички актове на тези търговски дружества (тези актове имат частно правен характер) обаче установяват определи срокове с оглед осъществяване на взаимоотношенията между търговските участници и могат да имат основна роля в доказателствения процес при съдебен спор.
С уважение,
Боян Кършаков
Председател на УС
Асоциация „Хидроенергия“