ДО
Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
УЛ. „Г. С. РАКОВСКИ“ №102
ГР. СОФИЯ, 1040
Г-Н ГЕОРГИ КЛИСУРСКИ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
УЛ. „Г. С. РАКОВСКИ“ №102
ГР. СОФИЯ, 1040
КОПИЕ ДО
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
БУЛ. „КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР ДОНДУКОВ“ №1
ГР. СОФИЯ, 1169
ОТНОСНО: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2024Г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
От името на Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и Асоциация „Хидроенергия“ се обръщаме към Вас във връзка със Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024г. и по-конкретно във връзка с текстовете, разписани в §3 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, които предвиждат удължаване на действието на временния механизъм за определяне на таван на приходите за производителите на електроенергия.
Прилаганият в момента режим е продължение на част от мерки с извънреден характер, въведени от Европейската комисия, посредством Регламент (ЕС)2022/1854 на Съвета от 06.10.2022г. Действието на Регламента, беше основание за първоначалното въвеждане на таван на приходите. В последствие, въпреки нормализираната ситуация на енергийните пазари и липсата на каквато и да е аргументация, мярката беше удължена до 31.12.2023г. Сега с изненада установяваме, че в проекта на Закона за държавния бюджет за 2024г. се предлага ново удължаване със срок до края на 2024г. отново при пълна липса на обоснованост.
Категоричната ни позиция е, че подобно неправомерно регулаторно вмешателство, налагащо регламентиране на цените на част от участниците в електроенергийния сектор, не само генерално променя механизмите на функциониране на пазара на електроенергия, лишавайки търговските участници от реални пазарни сигнали и стимул да се съобразяват с тях чрез въвеждане на административно определени цени, но и представлява поредния негативен сигнал за инвестиционния климат в страната, нарушавайки доверието и легитимните интереси на инвеститорите. Освен това тази мярка е насочена единствено към приходите от продажба на електроенергия, и не засяга нито един друг сектор от икономиката. Напротив, други сектори, въпреки нормализирането на икономическата обстановка, продължават да се облагодетелстват и да генерират допълнителни приходи в резултат от мерки, които целяха да ги облекчат от ефектите в КОВИД кризата и геополитическите сътресения във връзка с войната на Русия срещу Украйна. В този смисъл, мярката безспорно би била подчертано дискриминативна.
В Част III от мотивите към законопроекта се прави обобщение на политиките и основните допускания в периода 2024-2026г., за отделните направления. Политиките в областта на енергетиката са насочени към устойчиво енергийно развитие на страната,
преодоляване на енергийната зависимост, посредством ефективно използване на възобновяемите енергийни ресурси, пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към Общия енергиен пазар на ЕС, в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата. В тази връзка е необходимо безспорно да бъде изяснено, че влизането в сила на мярката за продължаване на действието на тавана на приходите ще бъде в пълно противоречие на заявените цели, слагайки край на процеса по либерализация на електроенергийния пазар и влошавайки чувствително бизнес средата и инвестиционната активност. Нещо повече, предложената мярка ще доведе до пазарни изкривявания и рискове за функционирането на енергийната система, които от своя страна ще възпрепятстват постигането на още една от амбициозните цели, цитирана в мотивите към законопроекта – „обезпечаване на сигурно, безопасно и устойчиво снабдяване с енергия“. Създаването на режим от законодателя, който не се съобразява с пазарните принципи и динамика ще наруши дългосрочното обезпечаване на доставките на енергия за бита и за индустрията и ще компрометира процесите, съпътстващи енергийния преход.
Като представители на асоцииран интерес в годините сме заявявали многократно подкрепата си относно пълната либерализация на пазара, като за целта е необходимо да се прекрати кръстосаното субсидиране на бизнеса и на крайните потребители за сметка на енергийните производители. На фона на нарастващата необходимост от нови възобновяеми мощности за овладяване на цените на електроенергията, преодоляване на енергийната зависимост на европейско и национално ниво и трансформацията към въглеродно-неутрални технологии трябва законодателят безусловно да създаде режим, гарантиращ защита на инвестициите, за да функционира нормално икономическата система, вместо да се създават последователно обструкции, които влошават жизнеспособността на дружествата и не биха позволила България да се възползва от безспорното си конкурентно предимство на богата на възобновяеми ресурси за производство на електроенергия страна. Част от допълнителните тежести се отнасят до силната зависимост на производителите от колебанията на ценовите нива на борсата, поради задължението да продават цялата произведена енергия единствено на организиран борсов пазар, както и поради липсата на достатъчно гъвкави продукти, които да позволяват адекватно управление на риска, както от страна на производителите, така и от страна на потребителите.
Важно е да отбележим също, че определянето да таван на приходите за периода 01.01.2024г. -31.12. 2024г. се предвижда да се извършва с акт на Министерски съвет, съгл. §3, ал.2 от ПЗР на законопроекта, който не е независим регулаторен орган и не би могъл обективно да определи необходимостта и справедливо да остойности мярката. Досегашният опит, при последното удължаване на мярката през август 2023 г., показва пълна липса на прозрачност, обосновка и оценка на въздействието, което разглеждаме като безпрецедентна порочна практика, основана на погрешни схващания относно реалността на енергийните пазари, с оглед обезпечаване на цели, които нито към онзи момент, нито в конкретния случай са заявени.
Наред с това, бихме искали да припомним че при последното удължаване на мярката, разпоредбите в §3 от ЗДБРБ за 2023 г., обн. ДВ бр. 66/01.08.2023 г, влязоха в сила със задна дата, действащи от 01.07.2023 г. Отново със задна дата, с решение на МС №580/30.08.2023 г. беше определен таванът за производителите, действащ от
01.07.2023 г. Тази практика от страна на законодателната и изпълнителната власт в България дава лош сигнал за инвестиционния климат в страната, вследствие на което се излага на риск реализацията на бъдещи инвестиции във ВЕИ мощности. Освен това, подобни необосновани решения за налагане на ограничаващи свободния пазар мерки, въвеждането им със задна дата и възможността, която дава Законът за определяне на ценовия таван за неопределен срок от време (§3, ал. 2), създават неяснота пред дружествата за управляемост и планиране на разходите. В законопроекта регистрираме и редица други несъвършенства, които е необходимо да бъдат задълбочено обсъдени и прецизирани поради изразения си дискриминационен и несправедлив характер, а именно:
– В случай, че се приеме удължаване на тавана на приходите, следва да се промени начинът на деклариране на приходите, на базата на който се изчислява целевата вноска за производителите. Изчисляването и съответно декларирането на приходите от МВтч продадена електроенергия е справедливо да се осъществява на годишна база, а именно таванът на приходите да се отнася за среднопретеглената годишна постигната пазарна цена от съответния производител, което би отразило реалното въздействие на динамиките на пазара върху дохода на съответния производител.
– Разписаните текстове в §3 в настоящия Законопроект не съответстват на актуалните реалности, а се преповтаря формулировката, разписана в §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за удължаване на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., обн. ДВ бр. 104, от 30.12.2022 г., която беше обвързана с въвеждането на мярка по Регламент (ЕС) 1854/2022, чието удължаване ЕК категорично не одобри, като се аргументира със следното: „Горната граница на приходите е приложена по много разнороден начин и може да е засегнала съществуващи дългосрочни договори за покупко-продажба на електроенергия (PPA) и други дългосрочни договори, както и да е повлияло негативно за сключването на нови такива. Потенциално удължаване на мярката би попречило на една от целите, определени в предложението за дизайн на пазара на електроенергия, а именно да се стимулира навлизането на РРА и да се гарантира възможно най-ликвиден РРА пазар. Налагането на таван на приходите създава регулаторна несигурност, която застрашава развитието на нови инвестиции, особено във възобновяеми източници“. Поради тази причина намираме и за необосновано обвързването с датата 8 октомври 2022 г. (дата на приемане на Регламент (ЕС) 1854/2022), в §3, ал. 3 в настоящия законопроект, спрямо която се определя различен, от предвидения в ал. 2, начин за изчисляване на целевите вноски за производителите на електроенергия с прекратени към настоящия момент договори за компенсиране с премия. Би следвало, спрямо производителите с прекратени към настоящия момент договори за премия, да се прилага тавана по ал. 2, а не преференциалната цена, която вече не е приложима за тях. Липсва комплексен подход на мерките, който да създава стимули за гъвкаво потребление от страна на индустрията, което да е съобразено с периодите на производство с по-ниски цени, които от своя страна съвпадат с периодите на високо производство на енергия от възобновяеми източници;
Следва да се вземе предвид, че с оглед на някои от изложените по-горе аргументи, тази мярка бе отхвърлена от парламентарната Комисия по енергетика, като част от предложенията за изменения в Закона за енергетиката.
В заключение апелираме за гарантиране на баланс между интересите на енергийните дружества и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и премахване на пречките пред развитието и функционирането на на конкурентен енергиен пазар.