През последните години въпросът за опазването и устойчивото използване на водите придобива все по-голяма важност в националния социален и политически дневен ред при посрещане на предизвикателствата, касаещи управлението на водните ресурси. Задълбочаването на проблема с осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване изостря чувствителността по тази тема. В хода на обществените дискусии по отношение на кризата с водата системно се намесва напълно неоснователно работата на ВЕЦ и се правят спекулации за връзка между недостатъчното количество вода в язовирите и производството на енергия от водноелектрически централи. Намираме, че обвиненията, че ВЕЦ са сред причините за водната криза са политически мотивирани, а не базирани на експертни оценки. Те отклоняват вниманието от реалните проблеми – лошо състояние на инфраструктурата и климатичните промени, вместо обективно да оценят ситуацията и да насочат усилията си към изготвяне на подходящи мерки за дългосрочно справяне с проблема.
От името на асоциация „Хидроенергия“ категорично опровергаваме недостоверната информация, която се тиражира по тази тема като представяме експертна позиция, с която целим да осигурим прозрачност, информираност и по-добро разбиране за работата и значението на ВЕЦ.
Важно е безспорно да бъде изяснено следното – водоползването се осъществява по приоритетен ред и производството на енергия от вода е четвърта по ред дейност, след питейно-битовите нужди, напояването и промишленото водоснабдяване – това представлява принципът за комплексно използване на водния ресурс. С други думи –комплексното използване на водния ресурс означава, че ако няма достатъчен воден ресурс за задоволяване на първите по приоритет дейности, то ВЕЦ не работят. Всички хидроенергийни системи в страната са проектирани, изградени и се експлоатират като комплексни хидротехнически съоръжения, които задоволяват нуждите извън енергетиката на всички водоползватели и съобразно капацитета на всяка една система. Нещо повече – всички водноелектрически централи, които използват водите на язовирите работят на подчинен режим за питейно-водоснабдяване или напояване и изпълняват стриктно ежемесечните графици за използване на водите, издавани от Министерството на околната среда и водите. В тях се определят разрешените обеми на месечна база, които могат да бъдат обработени. Тези водни обеми след преработването им се използват за целите на питейно-битовото водоснабдяване или напояване при на практика нулеви загуби на вода. Важно е да се подчертае, че водноелектрическите централи използват наличния воден ресурс, като го превръщат в енергия, след което водата не се губи, а продължава своя естествен път по речните корита или други водоеми.
На следващо място – осигуряването на траен достъп до необходимите количества воден ресурс за поддържане на благосъстоянието на населението, социално-икономическото развитие и осигуряването на защита срещу замърсяване на водата и свързаните с нея бедствия е сериозно затруднено в условията на повишена хидроложка динамика. Намаленото количество на валежите от началото на 2023г. се отразява върху количествата акумулиран воден обем, използван както за питейно водоснабдяване и земеделски нужди, така и за производство на електроенергия (през 2024г. от ВЕЦ са произведени 2 650 400 МВтч електроенергия, което е с 14.4% по-малко в сравнение с производството през 2023г. От друга страна произведената електроенергия през 2023г. е с 21% по-малко в сравнение с 2022г.).
Управлението на водните ресурси се очертава като критичен фактор за устойчивото икономическо развитие, особено в контекста на климатичните промени. Енергията, произвеждана от ВЕЦ, въпреки че е силно зависима от наличието на вода, все още е най-важният възобновяем енергиен ресурс, който подкрепя интегрирането на слънчева и вятърна енергия в ЕЕС чрез гъвкавост в производството, както и с високия си потенциал на капацитета за съхранение, като продължава да играе ключова роля в осигуряването на стабилна и чиста енергия с приблизително 3 ГВт инсталирани мощности. Водноелектрическите централи в България осигуряват 40% от производството на възобновяема зелена енергия, не генерират емисии от парникови газове, не произвеждат токсични отпадъци и не на последно място, производителите на енергия от вода са единственият водоползвател, който връща 100% от използваната вода обратно във водоизточника. Затова и се смята, че хидроенергията е едно от основните лица на прехода към нулеви въглеродни емисии. Енергията, генерирана от ВЕЦ е изключително ефективна и има незаменима роля като основен стабилизиращ елемент на електроенергийната система. Тяхната способност бързо да адаптират производството си спрямо нуждите на пазара и пиковите натоварвания на мрежата е от съществено значение. За да се осигури стабилността на мрежата и устойчивото развитие на икономиката е критично важно да се произвежда точното количество енергия във всеки момент. ВЕЦ осигуряват баланс на системата както при недостиг на електроенергия, така и при свръхпроизводство, когато мрежата е изложена на риск от претоварване, включително чрез помпено-акумулиращи водноелектрически централи.
Друг съществен източник на проблема с водоснабдяването е състоянието на ВиК инфраструктурата и липсата на резервни водоизточници. Това стана ясно и в хода на работата на сформираната временна Парламентарна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната. За справяне с кризата с водата трябва да бъдат намалени загубите на вода, чрез спешна, мащабна подмяна на старата водопроводна мрежа и изготвяне на пътна карта за последователно и постоянно провеждане на политика от всички ВиК оператори, както и тяхното регулярно мониториране. Проблемите се усложняват в най-голяма степен от факта, че водоснабдителните мрежи в страната се нуждаят от спешна рехабилитация, с оглед на намаляване на загубите на воден ресурс при преминаването през тях. Системите за събиране и пречистване на отпадъчни води също трябва да бъдат разширени.
Вместо да се търси вина у ВЕЦ-овете, е важно да се отбележи, че в страната има множество неизправни съоръжения, липсва достатъчно поддръжка и модернизация и значитeлни количества вода се губят поради амортизирани водопреносни мрежи. Всичко това налага съществени инвестиции, което от своя страна неизбежно води до поскъпване на водния ресурс и може да има негативен социален ефект, но именно липсата на поддръжка на инфраструктурата е реалният проблем.
В заключение акцентираме още веднъж върху факта, че ВЕЦ не източват язовирите и категорично не са причина за безводие. Те са част от устойчивото решение за енергетиката и могат да съществуват в хармония с природата и задоволявайки обществения интерес, когато се управляват правилно. Считаме, че усложнената ситуация с водоснабдяването не бива да се политизира, а да се търсят експертни решения, които да са съобразени с основните предизвикателства. В условията на засилващи се климатични промени, правилното управление на водите и адаптацията на хидроенергетиката са от решаващо значение за баланса между енергийното производство, екологичната устойчивост и икономическата стабилност. Апелираме енергията на отговорните институции да бъде насочена към справяне с истинските предизвикателства – климатични промени, модернизация на водната инфраструктура, контрол и ефективно управление на ресурсите, посредством последователни мерки, които включват:
- Подмяна и рехабилитация на водопроводи – с оглед драстично намаляване на намаляване на загубите на вода, които в България са над 60%;
- Приключване на програмата за уранодобива – за да се спре замърсяването на питейните води;
- Модернизация на напоителните системи – за намаляване на натиска върху подземните води;
- Модернизация на мониторинга на НИМХ – по-добър контрол върху количеството и качеството на водите.
- Актуализиране на списъците с всички водоползватели – целта е да се установят водоползвателите, които не са регистрирани и в същото време потребяват вода, което на практика представлява незаконно отклонение на ресурс.
- Осъществяване на строг контрол върху предоставения и действително ползвания воден обем – проблемът е, че има водоползватели, в т.ч. и физически лица, които заплащат цена за базово определен обем, а реалното им потребление е многократно по-голямо.