България е изправена пред дълбока и многопластова водна криза, но основната причина не е ограничен воден ресурс, а натрупани управленски дефицити, недостатъчни инвестиции и амортизирана инфраструктура. Това показва докладът на Министерството на околната среда и водите – „Водните кризи на България“.
Според анализа климатичните промени допълнително увеличават натиска върху водната система чрез по-високи температури, по-чести засушавания и все по-неравномерни валежи, те обаче не са основната причина за кризата. Авторите посочват, че България разполага със значителен воден ресурс, като проблемите произтичат най-вече от натрупани слабости в управлението, остаряла инфраструктура и недостатъчно пълна и навременна информация за състоянието на системата.
Сред най-тревожните данни са огромните загуби във ВиК мрежата. От подадени над 851 млн. куб. м вода към потребителите реално се фактурират едва около 40%, а общите загуби достигат над 60%. В някои области положението е критично – Шумен и Перник отчитат загуби над 83%, следвани от Търговище, Хасково, Ямбол и Пазарджик. Докладът посочва, че кризата е най-силно изразена в малките и периферни населени места, където липсват надеждни измервания, модерни системи за контрол и достатъчен административен капацитет. Само 1869 от общо 5302 водомерни зони в страната имат постоянно измерване на дебит и налягане с архивиране на данните.
Сериозен проблем остава и напояването. България е разполагала с над 1,1 млн. хектара напоявани площи преди 1990 г., докато днес реално се използва едва малка част от този капацитет. Според доклада основният проблем отново не е липсата на вода, а „липсата на работеща система“ – разрушени канали, остарели технологии и липса на модерно управление.
Особен акцент в анализа е поставен върху факта, че енергийният сектор, включително водноелектрическите централи, не е идентифициран като фактор, който има отношение към водната криза в страната. В доклада се посочва, че ключовите причини са свързани преди всичко с високите загуби по ВиК мрежата, дългогодишен инвестиционен дефицит в инфраструктура, силно ограничената функционалност на напоителните системи и недостатъчната ефективност при управлението и мониторинга на водните ресурси.
В същото време МОСВ отчита значителен потенциал за интегриране на възобновяеми енергийни източници и съществуващи хидротехнически съоръжения в процеса на модернизация на ВиК сектора, без това да създава допълнителен натиск върху екосистемите. Авторите препоръчват внедряване на енергийно ефективни помпени системи, цифрово управление на мрежите и локални ВЕИ решения, които могат да намалят оперативните разходи и да осигурят допълнителен ресурс за инвестиции във водната инфраструктура.
Сред основните препоръки на МОСВ са изграждане на единен координационен механизъм за управлението на водите, създаване на публичен воден баланс, включващ валежи, речен отток, подземни води, водоползване, загуби, качество на водата и напояване, както и деполитизация на ВиК дружествата, дългосрочни инвестиционни програми и възстановяване на напоителната инфраструктура. Докладът поставя акцент и върху по-добро задържане на вода чрез природно-базирани решения, възстановяване на речни коридори и по-ефективно използване на дъждовната вода.
„Водата трябва да бъде третирана като стратегически ресурс, а не като секторен технически проблем“, заключават авторите. Според тях без дълбока реформа България ще продължи да губи не само вода, но и икономически възможности и устойчивост към климатичните промени.