Поправки в Закона за водите, приети през 2010 г. като част от пакет от мерки за ограничаване на растежа на зеления сектор у нас, са морално остарели и все по-вредни за обществото
През 2010 г. в Закона за водите влязоха промени, с които се забрани водовземането, а следователно и дейността на част от водните централи у нас. След датата на влизане в сила на закона, 9 август 2010 г., басейновите дирекции не могат да издават нови и да подновяват съществуващи разрешителни за водовземане за ВЕЦ в защитени зони, в които поддържането на водите се счита за фактор при опазване на биологични видове.
Приетите промени трябваше да отговорят на нарастващия обществен натиск за ограничаване на ръста на зелената енергия. В периода 2010 – 2013 се създаде обществено недоволство, предизвикано от твърдения за непосилни публични разходи за субсидиране, липса на контрол и масови нарушения в зеления сектор, преди всичко при строителството на фотоволтаични и вятърни централи. През 2010 г. правителството инициира проверки на процедурите по узаконяване на зелените производства на ток, като едновременно въведе мерки срещу ръста на нови мощности при всички видове зелена енергия. Проверките през следващите години показаха, че нарушения има, но те са единични изключения. Законовите забрани във водния сектор обаче, който е най-евтиният източник на възобновяема енергия в България, остават в сила и до днес и заплашват съдбата на десетки инвестиции във водната енергетика, включително такива от обществено значение.
Именно заради разбирането, че в страна от Европейския съюз не може да бъде допуснато произволно затваряне на сериозни екологични инвестиции, острата реакция на водният сектор бе приглушена и ориентирана главно към диалог с институциите. Експертите в сектора считаха, че проблемният член 188 «ж» от Закона за водите е временна мярка, която предстои да бъде преразгледана, най-малкото, защото въвежда възможност за ликвидация на едро на десетки реализирани инвестиционни проекти, които са минали всички процедури по оценка на въздействието върху околната среда и от години успешно работят, създават работни места и плащат данъци в бюджета.
Към днешен ден обаче забраната за издаване или подновяване на разрешителни за водоползване остава в сила и се прилага последователно от басейновите дирекции, които отказват да продължат срока на действие на разрешителните за водовземане на засегнатите ВЕЦ с общ мотив – противоречие на чл. 118 «ж» от Закона за водите. Отказът от удължаване на срока, който органите постановяват не се преценява спрямо реалното влияние на дейността на конкретната централа върху околната среда. Така, за всички титуляри на разрешителни за водовземане, които попадат в обхвата на ограниченията по чл. 118 «ж», без оглед на етапа от развитие на проекта за реализация на ВЕЦ предстои да бъде издаден отказ за удължаване на срока на действие на разрешителните.
Приетите промени трябваше да отговорят на нарастващия обществен натиск за ограничаване на ръста на зелената енергия. В периода 2010 – 2013 се създаде обществено недоволство, предизвикано от твърдения за непосилни публични разходи за субсидиране, липса на контрол и масови нарушения в зеления сектор, преди всичко при строителството на фотоволтаични и вятърни централи. През 2010 г. правителството инициира проверки на процедурите по узаконяване на зелените производства на ток, като едновременно въведе мерки срещу ръста на нови мощности при всички видове зелена енергия. Проверките през следващите години показаха, че нарушения има, но те са единични изключения. Законовите забрани във водния сектор обаче, който е най-евтиният източник на възобновяема енергия в България, остават в сила и до днес и заплашват съдбата на десетки инвестиции във водната енергетика, включително такива от обществено значение.
Според експертите в сектора аргументите на чл. 118 «ж» за забрана за ползване на повърхностни води от ВЕЦ, които вече са получили всички разрешителни са абсурдни. Разрешителните са издавани според строга законова процедура. Инвестиционните намерения са разглеждани от институциите и са оценени като съвместими с целите и ограниченията на няколко закона, освен самия Закон за водите. За тях са извършени предвидените в Закона за опазване на околната среда и в Закона за биологичното разнообразие процедури за оценка на въздействието, а след въвеждане на централите в експлоатация те с години са заплащали такси за водовземане по тарифите, утвърдени от Министерския съвет.
Недобре обмислен, чл.118 «ж» тепърва ще предизвика нови преки разходи и пропуснати ползи за обществото като обрича на ликвидация над 50 съществуващи водни електроцентрали.
По данни от 2018 г. ВЕЦ осигуряват ток за българските домакинства при средна цена от 7.45 стотинки за кВтч, по-евтина от която е само енергията на АЕЦ «Козлодуй» и ТЕЦ «Марица изток 2», но двата енергийни гиганта носят с дейността си несравнимо по-голяма вреда и риск за околната среда и здравето на населението. ВЕЦ осигуряват и над 60% от зелената енергия в България и са с най-голям принос страната да е изпълнила своя ангажимент към ЕК за дял на възобновяемата енергия от брутното вътрешно потребление.
С пълния текст на статията може да се запознаете тук.
Източник: www.3e-news.net